Последна любов в Цариград

Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от 17–19 век и преподавател. Освен друго е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура и е номиниран нееднократно за Нобелова награда за литература. През февруари 2006-а Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературен критик Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Произведенията на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят и днес той е най-превежданият и най-четеният сръбски автор.
Отличителна за творбите на Павич е тяхната оригиналност, стигаща до ексцентричност. „Хазарски речник“ може да се чете като обикновена книга, но може и да се започне от всяка страница. „Пейзаж, рисуван с чай“ е роман с инкорпорирана в него кръстословица, „Обратната страна на вятъра“ е съставен(а) от „мъжка“ и „женска“ част. „Последна любов в Цариград“ е написан под формата на наръчник за гадаене с карти Таро. Мистичната колода се използва за гадателство и предсказания и се състои от 21 карти — толкова са и главите в романа. Повествованието се завърта около съдбите на две враждуващи фамилии и потапя изцяло читателите в техните вражди и сексуални авантюри, майсторски преплетени с реалистично, макар и екстравагантно поднесени суеверия. Отделните глави може да се четат самостоятелно, всеки герой осъзнава ролята и мястото си в Европа и читателят често остава смаян от посланията им, граничещи с абсурда.